За книгата: година / „Горещият дъх на вятъра бавно отнесе частици изсъхнала земя от отворената длан. ═ „Ти просто вървях твърде дълго,” каза малкият Шипе, който седеше в краката му ═ Слънцето бавно се спусна към върха на голямата пирамида ═ „Останах сам под слънцето и луната“, каза Койотът. Още една стара, но любима история.